Нашият патрон

Гоце Делчев – живот и дело

Георги Николов Делчев или Гоце Делчев е един от най-значимите български революционери, водач и идеолог на Българските македоно-одрински революционни комитети, по-късно известни като Вътрешна македоно-одринска революционна организация, национален герой в България и Република Македония.

През 1891 година постъпва във Военното училище в София, но заради участието му в социалистически кръжок е изключен само месец преди дипломирането му. В резултат той решава да се бори за свободата на Македония, като за изграждането на революционна организация смята да използва вече изградената образователна мрежа на Българската екзархия. През 1894 година е назначен за учител последователно в Щип и в Банско, където учителства до 1896 година.Роден e в Кукуш през 1872 година в семейството на Никола и Султана Делчеви. Семейството има още трима сина Милан, Димитър и Христо, които също са революционери от ВМОРО. Гоце Делчев завършва българска екзархийска прогимназия в родния си град, след което продължава образованието си в Солунската българска мъжка гимназия „Свети Свети Кирил и Методий“, където създава таен революционен кръжок заедно с Даме Груев, Гьорче Петров и Борис Сарафов.

 

Революционна дейност

В Щип Гоце Делчев се среща повторно с Дамян Груев, един от основателите на БМОРК, и е привлечен в организацията, на която по-късно става фактически ръководител. През това време организира пограничните пунктове на организацията в Кочериново, Рила, Кюстендил, Дупница и др. и на нелегалните канали към вътрешността на Македония. През лятото на 1896 участва в работата на Солунския конгрес на ВМОРО и заедно с  Гьорче Петров изработва програмата и устава на Българските Македоно-Одрински революционни комитети, който предвижда изграждането и на демократични основи.

От есента на 1896 той става учител в Банско, където организира голяма част от комитетите в Пиринския край за 2-3 месеца, а след това става задграничен представител на организацията в София. Като такъв участва в заседанията на Върховния македоно-одрински комитет. Същевременно като главен четнически инспектор и с помощта на български офицери създава четническия институт на ВМОРО в Княжество България, който започва да изпраща подготвени четници и войводи във вътрешността на Македония и изиграва основна роля в масовизирането на движението. Полага големи усилия и за снабдяването на организацията с оръжие и пари. Писмо от Гоце Делчев до Никола Малешевски: „Отцѣпленията и разцѣпленията никакъ да не ни плашатъ. Действително жалко е, но що можемъ да правимъ, когато си сме българи и всички страдаме отъ една обща болѣсть! Ако тая болѣсть не сѫществуваше въ нашитѣ прадѣди, отъ които е наследство и въ насъ нѣмаше да попаднатъ подъ грозния скиптъръ на турскитѣ султани…” Като главен ревизор на четите Гоце Делчев предприема няколко обиколки из Македония и Одринска Тракия. Тези региони са разделени на революционни окръзи. През 1902 година заедно с Гьорче Петров участва в изработването нова програма и устав на организацията. Тя вече си поставя за цел привличането и сплотяването „на всички недоволни елементи в Македония и Одринско, без разлика на народност“ и за извоюване на пълна политическа автономия. По това време името на организацията е Тайна македоно-одринска  революционна организация. Въпреки постигнатите успехи в организационното и изграждане Гоце Делчев все още не е убеден, че тя е готова да пристъпи към въоръжено въстание, поради което се противопоставя на взетото в негово отсъствие решение от Солунския конгрес от 1903, за вдигане на въстание през пролетта на същата година. Заедно с Даме Груев и други революционни дейци успяват да отложат обявяването на въстанието за лятото на 1903 година, както договарят и промяна на предвидената тактика. Така планът за повсеместно и масово въстание се трансформира в партизанска война, т. е. да се обяви главно в планинските и полупланинските райони и в него да вземат участие предимно сформираните за тази цел въоръжени чети.

 

Убийството на Гоце Делчев

През март 1903 година четата на Гоце Делчев взривява моста на река Ангиста — на железопътната линия Солун — Одрин. В началото на май същата година, на път за среща с водителите на Серски революционен окръг четата му попадна в обкръжение в село Баница, Серско. Потерята, командвана от майор Тефиков, който е съвипускник на Гоце Делчев, през нощта на 3 срещу 4 май блокира селото по сигнал, че там нощуват комити. Гоце Делчев решава да изведе четниците от селото, но опитът пропада. След еднодневно сражение с превъзхождащата ги потеря Гоце Делчев пада убит. Гибелта му се възприема от съвременниците и от историците като една от най-тежките загуби за ВМОРО. Урната с костите на Гоце Делчев в „Илинденската организация“, останали там до 1946 година.

След като за кратко са изпратени в Сяр и разпознати от местната власт труповете на Гоце Делчев и Димитър Гущанов са погребани в общ гроб в село Баница.[1] Костите на Гоце Делчев са пренесени по време на Първата световна война в България от Михаил Чаков и до 1946 година се пазят в урна в „Илинденската организация“. Междувременно през Междусъюзническата война от 1913 година родния град на Гоце Делчев Кукуш и лобното му място – Баница, са опожарени от гръцката армия, а населението им е прогонено в България.

 

Урна към музея на ВМРО, помещаващ се в църквата „Свети Спас“ в Скопие

По време на Втората световна война гробът на Гоце Делчев, който тогава попада на територията на Царство България е възстановен. След Деветосептемврийския преврат от 1944 година България сменя политиката си по македонския въпрос и под натиск от СФР Югославия и директно на СССР, БКП предава костите на Гоце Делчев на Скопие. Въпреки, че първоначално премиерът Лазар Колишевски обявява Гоце Делчев за „.. един българин без значение за освободителните борби“, костите са приети в Социалистическа Република Македония и са препогребани в каменен саркофаг в църквата „Свети Спас“.